Как зелената революция ще победи в отделен континент
Когато на хризантеменият трон в Япония се възкачи нов император, той дефинира името на новата ера, в която встъпва страната. Тази година новият император Нарухито реши, че с него стартира ерата “Рейва ”, което значи нещо като “красива естетика ”. Бащата на Нарухито - Акихито, властваше през епохата “Хейсей ”, превеждана като “повсеместен мир ”. Дядото - Хирохито, беше император по времето на Втората международна война, в която Япония проля доста кръв, само че пък епохата му се наричаше “Шоуа ” - бляскdв мир и естетика.
Новият първи началник на Европейски Съюз - Урсула фон дер Лайен, разгласи, че континентът влиза в своята нова зелена ера. Лайен боядиса освен своя мандат, само че и тези на наследниците й отпред на Европейската комисия в блестящо зелено - с цел да може към 2050 година остарелият континент да се превърне в първия безпристрастен във връзка с климата континент.
Редно е да се означи, че освен новите ръководители на Европа оповестиха зелен курс, няколко месеца по-рано демократичното и етническото ядро на опозиционната в Съединени американски щати Демократическа партия - Александрия Окасио-Кортес, Деба Халанд, Рашида Тлайб, Илхан Омар, Антонио Делгадо... подкрепи The Green New Deal, а някогашната барманка Кортес сътвори проектозакон от 4 страници, в който разказа “подробен народен, индустриален и стопански проект за готовност “, който цели да докара до „ икономическата въглеродна индиферентност “ на Съединени американски щати, като в същото време предизвиква „ икономическа и екологична правдивост и тъждество “.
За постигането на зелените цели Европейската комисия представи European Green Deal - Европейския зелен пакт -
извънредно упорит пакет от ограничения,
които би трябвало да дадат опция на европейските жители и предприятия да се възползват от прехода към устойчива зелена стопанска система. Нищо общо с наброските на Кортес в Съединени американски щати.
Европейските ограничения си имат първична пътна карта с основни политики и включват доста понижаване на излъчванията, вложение в авангардни научни проучвания и нововъведения, поддръжка на екологични технологии. Накратко, европейският проект включва безусловно всички стадии за един преход през огромна промяна на източниците на сила, който да докара до един по-чист свят.
На сходен проект би трябвало да се гледа независимо. Защото той е нужен, в случай че желаеме да запазим планетата чиста. И тъй като би трябвало да бъдем, меко казано, деликатни, когато преследваме световни цели, а харчим милиарди за зелена победа в настрана взет континент. Подобен проект не би трябвало да бъде разглеждан от позиция на гретенизмите на зеления алармизъм, нито от гледната точка на човек, убеден, че цялата тази работа никак не ни визира.
Лошото встъпление е, че досегашната енергийна политика на Европейски Съюз, която действаше до края на тази година, се провали. Нейната цел бе да стимулира енергията от възобновими енергийни източници (ВЕИ) - вятърни перки, слънчеви панели - само че по този начин ВЕИ се трансфораха в
непазарен сегмент в един единен и сякаш либерализиран пазар
Този неуспех пролича извънредно добре в страни като България - страната бързо се изпълни с перки и солари, тъй като зелената енергия се изкупува предпочитано, обезпечено и на по-високи цени. Всички пазарни пропорции бяха изкривени, пострадаха и потребителите, тъй като зелената съставния елемент в общия микс подвига цените. Вместо да се радват, че получават чиста сила, хората (съвсем очаквано) започнаха да мърморят против скъпия ток. Получи се циничен кръг - старите, мръсни, базови централи създават на ниска цена ток, само че даже и да са осъвременени и отговарящи на екостандарти, те са принудени да понижават размерите и даже да банкрутират, тъй като са отвън тактиката. От друга страна - субсидират се възобновими енергийни източници (ВЕИ), техният брой се усилва лавинообразно, от което понижават приходите им, и те се нуждаят от още по-голяма дотация. Докато мръсните централи работят на цялостни мощности, цената на тока е евтина, тъй като техният дял е огромен. Когато базовите централи са принудени да понижат размерите, цената се подвига. Накратко, каквото и да вършиме, цената се подвига.
Но нали в един миг дотациите за енергията от възобновими източници ще спрат? Не е толкоз просто. Сегашните механизми за поддръжка ще се изтекат (в България това ще стане през 2027 г.). Но макар че цените на новите технологии падат,
ВЕИ няма да могат да минат без подкрепяне
Според Европейска комисия половината от вложенията в нови зелени мощности сред 2021 и 2030 година ще би трябвало да бъдат субсидирани. Става дума за милиарди. Само Холандия е дала обещание 34 милиарда $ на вложителите за интервал от 15 година Към 2030 година европейските консуматори би трябвало да субсидират зелената сила с 24,9 EUR за MWh.
Въпросът е какво ще стане, когато зелената сила въпреки всичко не бъде субсидирана? Не знам какво ще стане в Европейски Съюз, само че в случай че по това време възобновимата сила към момента не е конкурентна, сигурно в Китай и Индия ще разчитат на базовите централи.
Но да се върнем в положителната остаряла Европа. ЕК планува след 30 години Европейски Съюз да не замърсява природата с изгарянето на изкопаеми горива.
До 2030 година равнищата на въглеродните излъчвания би трябвало да паднат с 50%
спрямо 1990 година Планът е това да стане с доста пари, несъмнено. Само с цел да се понижи замърсяването на половина, ще бъдат изхарчени за 10 години 260 милиарда евро. Предполага се, че най-малко 25% от дълготрайния европейски бюджет ще би трябвало да бъде употребен за опазването на околната среда.
На процедура ограниченията ще обиден най-вече стопанската система, която бълва до 75% от въглеродното замърсяване. За наслада на софийската община ограниченията би трябвало да обиден освен компаниите, само че и жителите, които са затруднени от прекосяването към чиста сила - т.е. ще има пари, с цел да могат тези, които горят гуми за отопление, да не вършат повече това.
Направленията, по които ще се работи, са към 50. Ще има нови налози - примерно от 2021 година ще работи въглероден граничен налог, който ще заплащат чужденци, които замърсяват нашата страна. Още към март 2020 година Лайен ще показа Европейски климатичен закон. Ще има законодателство за производството на акумулатори и на чисти транспортни средства, ще се построяват електрозарядни станции. Мислено е за обработката на отпадъците, за използването на химикали в земеделието, за облагане на въздухоплаването. На процедура обхванати са всички области на стопанската система, в това число транспортите, енергетиката, земеделието, строителството на сгради; производството на стомана, цимент, текстил и химикали, информатиката.
Няма спор, че планът е огромен, добре премислен
Лошо е, отблъскващо е, че цялата история към зелената договорка се развива на фона на огромното плашене, типично за зеления алармизъм. Комисията твърди, че Европейски Съюз би получавал на година по 660 000 молби за леговище, достъпът до вода би намалял съвсем на половина в южните европейски страни, годишно ще бъдат губени по 190 милиарда евро при покачване на температурата на въздуха с три градуса над днешните междинни нива. До 2050 година отново по данните на Европейска комисия е допустимо цените на храните да се покачат с 20%. Клаудия Рот, политик от немските Зелени и вицепрезидент на Бундестага, изисква " климатичен паспорт " за бежанците от последствията от световното стопляне. Този документ би могъл „ да разреши на жертвите да се реалокират в сигурни страни на ранен етап и да им обезпечи цивилен права там “, сподели Рот.
Къде е България?
България не е доста наясно какъв е националният ни интерес в тази история и по какъв начин може да извлечем плюсове от европейския позив. По този въпрос страната по-скоро бездейства. Единственият политически спор се води в градската десница, само че смисълът от него е много замъглен.
България проспа да вземем за пример регламента за вътрешния пазар на електрическа енергия, който влиза в действие на 01.01.2020 година Той е явен - не се позволява сключването на нови контракти за потенциал с въглищни мощности. Това значи, че на 1 юли 2025 година въглищните централи ще спрат да работят, тъй като няма да имат контракти. Изключения може да има, само че единствено в случай че се договорят до тази Нова година. Поляците договориха, ние - не.
Десницата разяснява това по един доста чудноват метод: Бездействието на страната обрича въглищните мини, с цел да може да се реализира планът за АЕЦ " Белене "... “Жертват половината българска енергетика, с цел да основат място за БелЯне ”, написа неотдавна някогашният водач на Съюз на демократичните сили Мартин Димитров. Което може би би трябвало да значи, че за десницата у нас мръсните мини са по-важни от мирния атом (който може да е по-чиста сила, само че не е възобновим източник). Радан Кънев пък предвижда, че зелената договорка " може да бъде стратегическа опция, само че и забележителен риск за българската стопанска система ".
Грешната европейска енергийна политика не стимулираше към смяна. Нашите български замърсители плащаха като всички замърсители, само че по-късно събраните приходи от търговията с излъчвания се връщат назад в бюджетите на страните членки. У нас всички доходи влизат във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ” (тази година към 1 млрд лева.) и се употребяват за понижаване на цена „ Задължения към обществото “, която работи от 2013 година Т.е. парите за замърсяването се връщат под някаква форма на замърсителите.
Не единствено България, всички страни от Източна Европа нямат средства за прехода от изкопаеми горива към зелена сила и ще желаят помощ. Ще има фонд, който надали ще бъде по-малък от 35 милиарда евро, без да се броят парите от Европейската капиталова банка (тя спря да финансира планове с изкопаеми горива), която би трябвало да се трансформира в “климатичната банка на Европа ” (по думите на Урсула фон дер Лайен).
В края на краищата
Като на всички места по света демократичните демокрации работят коренно - огромно и с доста средства. За разлика от Маркс те считат, че зелените идеи могат да видят бял свят и в настрана взета страна, в тази ситуация - в настрана взет континент. “Малкият ” проблем е, че приказваме за световен проблем, за трансгранично замърсяване, което визира както цапащи страни като Китай и Индия, по този начин и Гренландия и Малдивите, където няма замърсяващи предприятия.
Освен това е много рисково да се вършат прогнози за софтуерното развиване след 30 година Светът се развива с големи темпове /припомнете си какви технологии използвахте през 1990 и какви в този момент. Може би тогава ще стане по-ясно какъв брой неуместно е да предвиждаме какво ще вършим през 2050 г./
Всичко това изобщо не значи, че дейностите на Европейска комисия са безсмислени. Напротив, екологията се нуждае от решителна поддръжка. Но това надали би трябвало да става принудително. Щото другояче стопанската система може да излезе от пътя.
Новият първи началник на Европейски Съюз - Урсула фон дер Лайен, разгласи, че континентът влиза в своята нова зелена ера. Лайен боядиса освен своя мандат, само че и тези на наследниците й отпред на Европейската комисия в блестящо зелено - с цел да може към 2050 година остарелият континент да се превърне в първия безпристрастен във връзка с климата континент.
Редно е да се означи, че освен новите ръководители на Европа оповестиха зелен курс, няколко месеца по-рано демократичното и етническото ядро на опозиционната в Съединени американски щати Демократическа партия - Александрия Окасио-Кортес, Деба Халанд, Рашида Тлайб, Илхан Омар, Антонио Делгадо... подкрепи The Green New Deal, а някогашната барманка Кортес сътвори проектозакон от 4 страници, в който разказа “подробен народен, индустриален и стопански проект за готовност “, който цели да докара до „ икономическата въглеродна индиферентност “ на Съединени американски щати, като в същото време предизвиква „ икономическа и екологична правдивост и тъждество “.
За постигането на зелените цели Европейската комисия представи European Green Deal - Европейския зелен пакт -
извънредно упорит пакет от ограничения,
които би трябвало да дадат опция на европейските жители и предприятия да се възползват от прехода към устойчива зелена стопанска система. Нищо общо с наброските на Кортес в Съединени американски щати.
Европейските ограничения си имат първична пътна карта с основни политики и включват доста понижаване на излъчванията, вложение в авангардни научни проучвания и нововъведения, поддръжка на екологични технологии. Накратко, европейският проект включва безусловно всички стадии за един преход през огромна промяна на източниците на сила, който да докара до един по-чист свят.
На сходен проект би трябвало да се гледа независимо. Защото той е нужен, в случай че желаеме да запазим планетата чиста. И тъй като би трябвало да бъдем, меко казано, деликатни, когато преследваме световни цели, а харчим милиарди за зелена победа в настрана взет континент. Подобен проект не би трябвало да бъде разглеждан от позиция на гретенизмите на зеления алармизъм, нито от гледната точка на човек, убеден, че цялата тази работа никак не ни визира.
Лошото встъпление е, че досегашната енергийна политика на Европейски Съюз, която действаше до края на тази година, се провали. Нейната цел бе да стимулира енергията от възобновими енергийни източници (ВЕИ) - вятърни перки, слънчеви панели - само че по този начин ВЕИ се трансфораха в
непазарен сегмент в един единен и сякаш либерализиран пазар
Този неуспех пролича извънредно добре в страни като България - страната бързо се изпълни с перки и солари, тъй като зелената енергия се изкупува предпочитано, обезпечено и на по-високи цени. Всички пазарни пропорции бяха изкривени, пострадаха и потребителите, тъй като зелената съставния елемент в общия микс подвига цените. Вместо да се радват, че получават чиста сила, хората (съвсем очаквано) започнаха да мърморят против скъпия ток. Получи се циничен кръг - старите, мръсни, базови централи създават на ниска цена ток, само че даже и да са осъвременени и отговарящи на екостандарти, те са принудени да понижават размерите и даже да банкрутират, тъй като са отвън тактиката. От друга страна - субсидират се възобновими енергийни източници (ВЕИ), техният брой се усилва лавинообразно, от което понижават приходите им, и те се нуждаят от още по-голяма дотация. Докато мръсните централи работят на цялостни мощности, цената на тока е евтина, тъй като техният дял е огромен. Когато базовите централи са принудени да понижат размерите, цената се подвига. Накратко, каквото и да вършиме, цената се подвига.
Но нали в един миг дотациите за енергията от възобновими източници ще спрат? Не е толкоз просто. Сегашните механизми за поддръжка ще се изтекат (в България това ще стане през 2027 г.). Но макар че цените на новите технологии падат,
ВЕИ няма да могат да минат без подкрепяне
Според Европейска комисия половината от вложенията в нови зелени мощности сред 2021 и 2030 година ще би трябвало да бъдат субсидирани. Става дума за милиарди. Само Холандия е дала обещание 34 милиарда $ на вложителите за интервал от 15 година Към 2030 година европейските консуматори би трябвало да субсидират зелената сила с 24,9 EUR за MWh.
Въпросът е какво ще стане, когато зелената сила въпреки всичко не бъде субсидирана? Не знам какво ще стане в Европейски Съюз, само че в случай че по това време възобновимата сила към момента не е конкурентна, сигурно в Китай и Индия ще разчитат на базовите централи.
Но да се върнем в положителната остаряла Европа. ЕК планува след 30 години Европейски Съюз да не замърсява природата с изгарянето на изкопаеми горива.
До 2030 година равнищата на въглеродните излъчвания би трябвало да паднат с 50%
спрямо 1990 година Планът е това да стане с доста пари, несъмнено. Само с цел да се понижи замърсяването на половина, ще бъдат изхарчени за 10 години 260 милиарда евро. Предполага се, че най-малко 25% от дълготрайния европейски бюджет ще би трябвало да бъде употребен за опазването на околната среда.
На процедура ограниченията ще обиден най-вече стопанската система, която бълва до 75% от въглеродното замърсяване. За наслада на софийската община ограниченията би трябвало да обиден освен компаниите, само че и жителите, които са затруднени от прекосяването към чиста сила - т.е. ще има пари, с цел да могат тези, които горят гуми за отопление, да не вършат повече това.
Направленията, по които ще се работи, са към 50. Ще има нови налози - примерно от 2021 година ще работи въглероден граничен налог, който ще заплащат чужденци, които замърсяват нашата страна. Още към март 2020 година Лайен ще показа Европейски климатичен закон. Ще има законодателство за производството на акумулатори и на чисти транспортни средства, ще се построяват електрозарядни станции. Мислено е за обработката на отпадъците, за използването на химикали в земеделието, за облагане на въздухоплаването. На процедура обхванати са всички области на стопанската система, в това число транспортите, енергетиката, земеделието, строителството на сгради; производството на стомана, цимент, текстил и химикали, информатиката.
Няма спор, че планът е огромен, добре премислен
Лошо е, отблъскващо е, че цялата история към зелената договорка се развива на фона на огромното плашене, типично за зеления алармизъм. Комисията твърди, че Европейски Съюз би получавал на година по 660 000 молби за леговище, достъпът до вода би намалял съвсем на половина в южните европейски страни, годишно ще бъдат губени по 190 милиарда евро при покачване на температурата на въздуха с три градуса над днешните междинни нива. До 2050 година отново по данните на Европейска комисия е допустимо цените на храните да се покачат с 20%. Клаудия Рот, политик от немските Зелени и вицепрезидент на Бундестага, изисква " климатичен паспорт " за бежанците от последствията от световното стопляне. Този документ би могъл „ да разреши на жертвите да се реалокират в сигурни страни на ранен етап и да им обезпечи цивилен права там “, сподели Рот.
Къде е България?
България не е доста наясно какъв е националният ни интерес в тази история и по какъв начин може да извлечем плюсове от европейския позив. По този въпрос страната по-скоро бездейства. Единственият политически спор се води в градската десница, само че смисълът от него е много замъглен.
България проспа да вземем за пример регламента за вътрешния пазар на електрическа енергия, който влиза в действие на 01.01.2020 година Той е явен - не се позволява сключването на нови контракти за потенциал с въглищни мощности. Това значи, че на 1 юли 2025 година въглищните централи ще спрат да работят, тъй като няма да имат контракти. Изключения може да има, само че единствено в случай че се договорят до тази Нова година. Поляците договориха, ние - не.
Десницата разяснява това по един доста чудноват метод: Бездействието на страната обрича въглищните мини, с цел да може да се реализира планът за АЕЦ " Белене "... “Жертват половината българска енергетика, с цел да основат място за БелЯне ”, написа неотдавна някогашният водач на Съюз на демократичните сили Мартин Димитров. Което може би би трябвало да значи, че за десницата у нас мръсните мини са по-важни от мирния атом (който може да е по-чиста сила, само че не е възобновим източник). Радан Кънев пък предвижда, че зелената договорка " може да бъде стратегическа опция, само че и забележителен риск за българската стопанска система ".
Грешната европейска енергийна политика не стимулираше към смяна. Нашите български замърсители плащаха като всички замърсители, само че по-късно събраните приходи от търговията с излъчвания се връщат назад в бюджетите на страните членки. У нас всички доходи влизат във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ” (тази година към 1 млрд лева.) и се употребяват за понижаване на цена „ Задължения към обществото “, която работи от 2013 година Т.е. парите за замърсяването се връщат под някаква форма на замърсителите.
Не единствено България, всички страни от Източна Европа нямат средства за прехода от изкопаеми горива към зелена сила и ще желаят помощ. Ще има фонд, който надали ще бъде по-малък от 35 милиарда евро, без да се броят парите от Европейската капиталова банка (тя спря да финансира планове с изкопаеми горива), която би трябвало да се трансформира в “климатичната банка на Европа ” (по думите на Урсула фон дер Лайен).
В края на краищата
Като на всички места по света демократичните демокрации работят коренно - огромно и с доста средства. За разлика от Маркс те считат, че зелените идеи могат да видят бял свят и в настрана взета страна, в тази ситуация - в настрана взет континент. “Малкият ” проблем е, че приказваме за световен проблем, за трансгранично замърсяване, което визира както цапащи страни като Китай и Индия, по този начин и Гренландия и Малдивите, където няма замърсяващи предприятия.
Освен това е много рисково да се вършат прогнози за софтуерното развиване след 30 година Светът се развива с големи темпове /припомнете си какви технологии използвахте през 1990 и какви в този момент. Може би тогава ще стане по-ясно какъв брой неуместно е да предвиждаме какво ще вършим през 2050 г./
Всичко това изобщо не значи, че дейностите на Европейска комисия са безсмислени. Напротив, екологията се нуждае от решителна поддръжка. Но това надали би трябвало да става принудително. Щото другояче стопанската система може да излезе от пътя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ